Гинко билоба (Ginkgo biloba) е уникално дърво, което няма живи родственици. То е класифицирано в свой обособен отдел Ginkgophyta, съдържащ единствен клас Ginkgoopsida, разред Ginkgoales, семейство Ginkgoaceae, род Ginkgo, и е едиственият съществуващ и днес вид в този отдел. Гинко билоба е един от най-добре известните примери за “живо изкопаемо”.
В продължение на векове се е смятало, че видът е изчезнал в дивата природа, но в наши дни е установено, че се срещат диворастящи дървета гинко в поне два малки района в Източен Китай. Все пак, тъй като в тези области има човешка дейност отпреди повече от няколко хилядолетия, статутът “диворастящи” на гинко дърветата там е спорен. Гинко се отглежда из цял свят по паркове и градини, като изключително добре понася токсичните градски условия и атаки на вредители.
В продължение на векове се е смятало, че видът е изчезнал в дивата природа, но в наши дни е установено, че се срещат диворастящи дървета гинко в поне два малки района в Източен Китай. Все пак, тъй като в тези области има човешка дейност отпреди повече от няколко хилядолетия, статутът “диворастящи” на гинко дърветата там е спорен. Гинко се отглежда из цял свят по паркове и градини, като изключително добре понася токсичните градски условия и атаки на вредители.
В края на Втората световна война, на 6 август 1945 г., американски самолет хвърля атомна бомба над японския град Хирошима. На един километър от епицентъра едно старо дърво се сгромолясва пред църквата "Хузербу". Тя е разрушена до основи. Дървото е повалено овъглено. Смъртоносна плащаница покрива града. Няма и искрица на живот.
Година по-късно едно малко зелено стъбълце се показва от дънера на мъртвото дърво. От тази тънка фиданка, сред пепеливата площ, израства стройно красиво дърво, чиято височина за няколко години достига близо 40 метра. Минават години, градът започва наново да се възражда. Необходимо е да се възстанови и църквата. Но точно пред нейния вход е изправена “снагата” на дървото. Да се премести е рисковано, може да бъде загубено. Затова архитектът раздвоява стълбището, чиито две крила го заобиколят. Така то остава невредимо. Това дърво е Гинко билоба.
Преживяло всички превратности през хилядолетията, Гинко билоба остава като единствен запазен род Ginkgo oт семейството Ginkgoaceae, принадлежащо към класа Ginkgopsida, един от многобройните големи групи Ginkgophyta. Най-старото от всички дървета, растящи днес, обособено като единствен вид, единствен род, единствен ботанически клас.
Откритите фосилни останки на Гинко билоба датират отпреди 300 милиона години. Това дава основание на Дарвин да го нарече “истинския жив фосил". В сравнение с останалите живи дървесни представители на природата то единствено е оцеляло при всички природни катаклизми.
През XII век Гинко билоба е пренесено в Япония и Корея от будистки монаси, завръщащи се от Китай. През 1691 г. немският лекар и ботаник Енгелберт Кемпфер, посетил Япония, се възхищава от него и го описва в своята книга Amoenitatum exoticarum (Екзотичните прелести). При завръщането си през 1712 г. слага няколко фиданки в багажа си, които засажда в своята градина. Нарича го с древното японско име Ginkyo. Впоследствие шведският учен Ламарк, при погрешен превод от латински, му дава името Ginkgo и прибавя думата билоба, поради раздвоената форма на листaтa му. Брилянтните зелени листа, нашарени с разклонени жилки, които през есента придобиват златистожълт цвят.
Китайски писмени записки от 2737 г. пр.н.е. потвърждават лечебните свойства на неговия сок. Императорът Шен Нонг в една сбирка върху медицинските растения описва Гинко билоба като ефикасно медицинско средство, стимулиращо кръвоносната циркулация и успокояващо кашлицата.
Листата на Гинко билоба съдържат голямо количество флавоноиди и терпени. През 1932 г. японският химик S. Furakawa изолира от листата му терпените трилактони, присъстващи единствено в него. Три десетилетия по-късно неговият сънародник K. Nakanichi разшифрова техния сложен комплекс. През 1990 г. американецът Elias Korey от Харвардския университет получи Нобелова награда по химия за своите постижения, в това число и за синтеза на гинколид В, получен от листата на Гинко билоба. Гинколид В е антагонист на фактора, който активира слепването на тромбоцитите, причиняващо кръвните тромби. Събитието е отразено във всички авторитетни международни списания.
Гинко билоба е устойчиво на различните инсекти, гъби и плесени, на атмосферните, индустриалните и нуклеарните вредни вещества. Както бе посочено, то единствено оцелява при атомната бомбардировка на Хирошима. Поради неговата устойчивост то е предпочитаното растение при засаждане на паркове, градски улици и площади. Така например в Ню Йорк всяко изсъхнало дърво по улиците и парковете е замествано с Гинко билоба. Тази резистентност обяснява без съмнение неговото дълголетие, което достига до 1500 и повече години. Ето защо то е включено в списъка на защитените растения.
Гинко е двудомно растение, т.е. едни от индивидите са женски, а други са мъжки. Мъжките дървета образуват зелени на цвят реси, които разпръскват прашец. То е голосеменно растение – семената му не са вътре в зреещ плод, а всяко едно от тях има собствена месеста обвивка, която защитава зародиша от неблагоприятни въздейстния. Приличащите на дребни сребристо-жълто-оранжеви сливи или кайсии топчета, с размер 1.5-2 см, които ражда женското дърво, не са плодове, а ovules. След оплождането те се преобразуват в семена, които са изградени от три слоя: мека, месеста обвивка (sarcotesta) и твърда част (sclerotesta), която наподобява черупка на шам-фъстък, и най-вътрешен слой-ядка (endotesta), състояща се от зародиш, обграден с хранителна тъкан. От тук идва и името на дървото - “сребърна кайсия”, което на японски се произнасяло като “ginkyo”.
Гинко е средно голямо широколистно дърво, високо до 20-35 м, като отделни екземпляри в Китай достигат и повече от 50 м.
Съчетанието от устойчивост на болести, неподатлива на насекомите дървесина, и способността да образува въздушни корени и леторасти правят гинко много дълголетни, като за някои екземпляри се твърди, че са на повече от 2500 години – има данни за 3000 годишно гинко в Китай, провинция Shandong.
Гинко се култивира в далечния изток отпреди повече от 1500 години. Първият “западен” човек видял това дърво, в Япония - през 1691 година, е немския изследовател Engelbert Kaempfer, който го описва в своя труд "Amoenitatum exoticarum” (1712). Съвременните японци наричат гинко icho или ginnan.
В Китай и Япония, след отстраняване на месестата обвивка, семената се използват за храна. Там те са деликатес и се поднасят, обикновено печени, боядисани в червено, на сватбените ритуали. Консумирани сурови, се считат за афродизиак. В Китай вече над 600 години се селекционират и отглеждат високопродуктивни женски гинко дървета от които се добиват семена, които се използват за ядене.
Месестата обвивка на семената съдържа маслена киселина (butanoic acid), и отделя неособено приятна миризма, наподобяваща миризмата на гранясало масло. По тази причина в САЩ, и Европа са предпочитани предимно мъжки дървета гинко.
Видът Гинко билоба е включен в Червения списък на застрашените растения на IUCN (The International Union for the Conservation of Nature and Natural Resources). Въпреки, че се засажда и култивира от хората, той е застрашен, и е подложен на риск от загуба на биоразнообразието си, защото е размножаван чрез резници вместо чрез семена, поради предпочитанията на хората към мъжките дървета
Гинко билоба е едно от първите няколко най-употребявани лечебни растения в света. Все пак славата му в западния свят се носи от сравнително скоро - от няколко десетилетия. В китайската медицина се използва много отдавна. Листата му съдържат 198 активни съставки, които: намаляват количеството на образуващия се холестерол, поддържат еластичността на кръвоносните съдове, елиминират свободните радикали, стимулират мозъка, усилват паметта.
Неотдавна в листата на Гинко Билоба бяха открити редките фитохимикали гинколиди и билобалиди. Когато биомедицинските изследвания откриват ползите, които веществата могат да донесат за хората, започва масово извличане на екстракти. Днес екстрактите от Гинко Билоба добиват все по-широка популярност сред хората от всички възрасти.
Проучванията показват, че билобалидите и гинколидите имат ноотропен характер върху човешкия организъм, т.е. действат като подобрители на паметта и концентрацията. Последното е полезно при тежко спортуващ, които се оплакват от замаяност и нaмалена способност за концентрация след тренировки.
Смята се, че флавонните гликозиди съдържащи се в Гинко Билоба, действат съдоразширяващо. Така те увеличават циркулацията на кръв в повечето органи, мускулите и преди всичко в периферни кръвоносни съдове. Това е от изключителна важност за приложението на Гинко Билоба в азотните буустъри от последно поколение. Хората, които ползват този клас суплементи вярват, че съдоразширяващият ефект подпомага тъканното хранене.
Има изследвания показващи, че Гинко Билоба регулира оксидативния стрес, т.е. има действие на антиоксидант, борещ се със свободните радикали в тялото.
Съсществуват предположения, че Гинко Билоба оказва положителен ефект в борбата срещу някои от факторите, допринасящи до стесняване и запушване на кръвоносните съдове (атеросклероза)
Ако имате проблеми с концентрацията, напрегнато ежедневие и работите с голям обем от бързопроменящи се информационни потоци, решението се нарича Гинко Билоба. Изследвaнията сочат значително повишаване на способностите за задържане на вниманието при млади и здрави хора, при това само два часа след първия прием. Ефектът се дължал на подобрено кръвоснабдяване...
Грийн Мастър предлага Гинко Билоба, произведено от Къщата на билките "Sanct Bernard".
Година по-късно едно малко зелено стъбълце се показва от дънера на мъртвото дърво. От тази тънка фиданка, сред пепеливата площ, израства стройно красиво дърво, чиято височина за няколко години достига близо 40 метра. Минават години, градът започва наново да се възражда. Необходимо е да се възстанови и църквата. Но точно пред нейния вход е изправена “снагата” на дървото. Да се премести е рисковано, може да бъде загубено. Затова архитектът раздвоява стълбището, чиито две крила го заобиколят. Така то остава невредимо. Това дърво е Гинко билоба.
Преживяло всички превратности през хилядолетията, Гинко билоба остава като единствен запазен род Ginkgo oт семейството Ginkgoaceae, принадлежащо към класа Ginkgopsida, един от многобройните големи групи Ginkgophyta. Най-старото от всички дървета, растящи днес, обособено като единствен вид, единствен род, единствен ботанически клас.
Откритите фосилни останки на Гинко билоба датират отпреди 300 милиона години. Това дава основание на Дарвин да го нарече “истинския жив фосил". В сравнение с останалите живи дървесни представители на природата то единствено е оцеляло при всички природни катаклизми.
През XII век Гинко билоба е пренесено в Япония и Корея от будистки монаси, завръщащи се от Китай. През 1691 г. немският лекар и ботаник Енгелберт Кемпфер, посетил Япония, се възхищава от него и го описва в своята книга Amoenitatum exoticarum (Екзотичните прелести). При завръщането си през 1712 г. слага няколко фиданки в багажа си, които засажда в своята градина. Нарича го с древното японско име Ginkyo. Впоследствие шведският учен Ламарк, при погрешен превод от латински, му дава името Ginkgo и прибавя думата билоба, поради раздвоената форма на листaтa му. Брилянтните зелени листа, нашарени с разклонени жилки, които през есента придобиват златистожълт цвят.
Китайски писмени записки от 2737 г. пр.н.е. потвърждават лечебните свойства на неговия сок. Императорът Шен Нонг в една сбирка върху медицинските растения описва Гинко билоба като ефикасно медицинско средство, стимулиращо кръвоносната циркулация и успокояващо кашлицата.
Листата на Гинко билоба съдържат голямо количество флавоноиди и терпени. През 1932 г. японският химик S. Furakawa изолира от листата му терпените трилактони, присъстващи единствено в него. Три десетилетия по-късно неговият сънародник K. Nakanichi разшифрова техния сложен комплекс. През 1990 г. американецът Elias Korey от Харвардския университет получи Нобелова награда по химия за своите постижения, в това число и за синтеза на гинколид В, получен от листата на Гинко билоба. Гинколид В е антагонист на фактора, който активира слепването на тромбоцитите, причиняващо кръвните тромби. Събитието е отразено във всички авторитетни международни списания.
Гинко билоба е устойчиво на различните инсекти, гъби и плесени, на атмосферните, индустриалните и нуклеарните вредни вещества. Както бе посочено, то единствено оцелява при атомната бомбардировка на Хирошима. Поради неговата устойчивост то е предпочитаното растение при засаждане на паркове, градски улици и площади. Така например в Ню Йорк всяко изсъхнало дърво по улиците и парковете е замествано с Гинко билоба. Тази резистентност обяснява без съмнение неговото дълголетие, което достига до 1500 и повече години. Ето защо то е включено в списъка на защитените растения.
Гинко е двудомно растение, т.е. едни от индивидите са женски, а други са мъжки. Мъжките дървета образуват зелени на цвят реси, които разпръскват прашец. То е голосеменно растение – семената му не са вътре в зреещ плод, а всяко едно от тях има собствена месеста обвивка, която защитава зародиша от неблагоприятни въздейстния. Приличащите на дребни сребристо-жълто-оранжеви сливи или кайсии топчета, с размер 1.5-2 см, които ражда женското дърво, не са плодове, а ovules. След оплождането те се преобразуват в семена, които са изградени от три слоя: мека, месеста обвивка (sarcotesta) и твърда част (sclerotesta), която наподобява черупка на шам-фъстък, и най-вътрешен слой-ядка (endotesta), състояща се от зародиш, обграден с хранителна тъкан. От тук идва и името на дървото - “сребърна кайсия”, което на японски се произнасяло като “ginkyo”.
Гинко е средно голямо широколистно дърво, високо до 20-35 м, като отделни екземпляри в Китай достигат и повече от 50 м.
Съчетанието от устойчивост на болести, неподатлива на насекомите дървесина, и способността да образува въздушни корени и леторасти правят гинко много дълголетни, като за някои екземпляри се твърди, че са на повече от 2500 години – има данни за 3000 годишно гинко в Китай, провинция Shandong.
Гинко се култивира в далечния изток отпреди повече от 1500 години. Първият “западен” човек видял това дърво, в Япония - през 1691 година, е немския изследовател Engelbert Kaempfer, който го описва в своя труд "Amoenitatum exoticarum” (1712). Съвременните японци наричат гинко icho или ginnan.
В Китай и Япония, след отстраняване на месестата обвивка, семената се използват за храна. Там те са деликатес и се поднасят, обикновено печени, боядисани в червено, на сватбените ритуали. Консумирани сурови, се считат за афродизиак. В Китай вече над 600 години се селекционират и отглеждат високопродуктивни женски гинко дървета от които се добиват семена, които се използват за ядене.
Месестата обвивка на семената съдържа маслена киселина (butanoic acid), и отделя неособено приятна миризма, наподобяваща миризмата на гранясало масло. По тази причина в САЩ, и Европа са предпочитани предимно мъжки дървета гинко.
Видът Гинко билоба е включен в Червения списък на застрашените растения на IUCN (The International Union for the Conservation of Nature and Natural Resources). Въпреки, че се засажда и култивира от хората, той е застрашен, и е подложен на риск от загуба на биоразнообразието си, защото е размножаван чрез резници вместо чрез семена, поради предпочитанията на хората към мъжките дървета
Гинко билоба е едно от първите няколко най-употребявани лечебни растения в света. Все пак славата му в западния свят се носи от сравнително скоро - от няколко десетилетия. В китайската медицина се използва много отдавна. Листата му съдържат 198 активни съставки, които: намаляват количеството на образуващия се холестерол, поддържат еластичността на кръвоносните съдове, елиминират свободните радикали, стимулират мозъка, усилват паметта.
Неотдавна в листата на Гинко Билоба бяха открити редките фитохимикали гинколиди и билобалиди. Когато биомедицинските изследвания откриват ползите, които веществата могат да донесат за хората, започва масово извличане на екстракти. Днес екстрактите от Гинко Билоба добиват все по-широка популярност сред хората от всички възрасти.
Проучванията показват, че билобалидите и гинколидите имат ноотропен характер върху човешкия организъм, т.е. действат като подобрители на паметта и концентрацията. Последното е полезно при тежко спортуващ, които се оплакват от замаяност и нaмалена способност за концентрация след тренировки.
Смята се, че флавонните гликозиди съдържащи се в Гинко Билоба, действат съдоразширяващо. Така те увеличават циркулацията на кръв в повечето органи, мускулите и преди всичко в периферни кръвоносни съдове. Това е от изключителна важност за приложението на Гинко Билоба в азотните буустъри от последно поколение. Хората, които ползват този клас суплементи вярват, че съдоразширяващият ефект подпомага тъканното хранене.
Има изследвания показващи, че Гинко Билоба регулира оксидативния стрес, т.е. има действие на антиоксидант, борещ се със свободните радикали в тялото.
Съсществуват предположения, че Гинко Билоба оказва положителен ефект в борбата срещу някои от факторите, допринасящи до стесняване и запушване на кръвоносните съдове (атеросклероза)
Ако имате проблеми с концентрацията, напрегнато ежедневие и работите с голям обем от бързопроменящи се информационни потоци, решението се нарича Гинко Билоба. Изследвaнията сочат значително повишаване на способностите за задържане на вниманието при млади и здрави хора, при това само два часа след първия прием. Ефектът се дължал на подобрено кръвоснабдяване...
Грийн Мастър предлага Гинко Билоба, произведено от Къщата на билките "Sanct Bernard".